ПРИЛОЖЕНИЕТО

Приложението може да се сравни с узрелите плодове на едно дърво. Какво се ползва дървото, ако само цъфти, а не връзва? То става ненужно за себе си и за хората.

Приложение се иска на всичко онова, което знаем, че е за нашето и общо добро. Ние отминаваме малките неща често пъти в очакване да извършим някой голям подвиг в живота, някое голямо добро. Но пътят на постижението е постлан с малки камъчета. Малките ежедневни добри мисли, чувства и постъпки изграждат голямото добро в нас. Всеки ден да извършиш най-малкото добро — да полееш едно цвете, да пратиш някому една насърчителна мисъл, да нахраниш една птица — е най-сигурният път към пълното приложение на истината, което е главната задача в живота ни. Водата на големия извор е събрана от безброй малки капки, които са се втекли в едно. Изправянето на малките погрешки е един сигурен път към съвършенството.

Липсата на приложение на това, което знаем, показва незавършеност в нашата вътрешна организация. Ние разполагаме с необходимите сили и възможности, без да ги използваме. А това, което не се използва, загнива, ферментира, застоява и ни създава мъчнотии. Човек страда от пре- изобилие често пъти, което носи като тежък товар. Задържането на благата е порок, то води към себелюбие и корист. Въздухът, който поемаме, излиза от дробовете ни. Организмът ни не задържа нещата, а постоянно се проветрява, като изхвърля старото и приема чистото и новото. Такова проветряване е нужно и в психичния ни живот, а приложението е процес на проветряване, на разтоварване, на освобождение. То има отношение към волята ни, която трябва да заработи хармонично, ритмично и в пълно съгласие с волята на Разумната природа, в която всички процеси се извършват правилно, ритмично и красиво.

Новото учение е в приложение на любовта. Изпълнението на волята Божия е приложението на любовта.

Прилагай ежедневно доброто, разумното и красивото в живота си, за да се развиваш правилно и растеш според плана на великия живот.